[nine inch nails - reptile]

а кой си ти, непознати?

може би някои от вас се чудят какво ли е станало с вироглавата дет метъл фенка. м… да кажем, че си почива, не искам все още да я погребвам.  бунтарщината без кауза е изморителна, да знаете.

а и песента е страшно хубава. напомня ми на някого/нещо, обаче в главата ми не изниква никакъв образ…

I’ll be your man
And I’ll understand
And I’ll do my best
To take good care of you

You’ll be my queen
I’ll be your king
And I’ll be your lover too
Yeah yeah

Yes I will

Derry down green
Color of my dream
A dream that’s daily coming true.
And ohhh when the day is through
I will come to you and tell you of
Your many charms

And girl you look at me
With eyes that see
And we’ll melt into each others eyes

You’ll be my queen
And I’ll be your king
And I’ll be your lover too

 Как е възможно да ти липсва някой, който не познаваш?

Как е възможно да ти липсва чувство, което е само в дългите нощи, в които не мога да спя?

Или може би всичко е в главата ми.

Имам нужда от… пф, и все още ми липсват моите истински Човеци.

Болезнено е, когато хората си заминават. Но пък това не може да се сравни с отровата, която ме задушава, когато след време ги срещна и нямам сили да вдигна глава и да кажа `привет`. Разделите са ужасни, но много по-ужасни са срещите след тях.

it’s way to broke to fix
no glue, no bag of tricks.

lay me down, the lie will unfurl
lay me down to crawl.

amazing grace in here
i’d pay to have you near.

[Placebo - The Crawl]

Малко неестестевно.

Някак разкъсващо.

Очевидната разлика между хората преди и сега, между теб преди и теб сега, е обръкваща и на моменти плашеща. 

Искам ли да съм онази предишната, чувството на удобство в кожата ми измамно ли е? Или пък просто през прага на времето виждам хубавите неща от миналото, забравям лошите и се плаша от това, което съм и това, коешо ще бъда.

Абстиненция

Вкусът ти

е по – горчивосладък

от всичкото

кафе на света.

Гласът ти

е  по-безнадежден

от цигарата

в най-дъждовния ден.

Дъхът ти

е по-опияняващ

от бутилираното

вино от глухарчета зимата.

Погледът ти

е по – жаднопристрастяващ

от последната

доза хероин в кръвта.

Ти си моя порок

и липсата ти

е най – болезнената

абстиненция.

Ела, и превърни ме

в своя пленница.

Вече съм зависима,

ела, спаси ме.

Heath Ledger.

04.04.

Искам да поясня, не е заради външния вид, нито пък заради дълбоката му душевност, не съм го познавала, няма как да знам.

Заради чара е. Умееше да усмихва, с филмовото си творчество го прави все още. Подтиква(ше) ме да мечтая.

Почивай в мир, Хийт, и нека бъдеш запомнен. (:

окачил си сърцето ми

на стената,

в рамка.

окачил бъдещото ми

над леглото

си

крадеш птиците

от сънищата ми,

крадеш небесата

ми. превръщаш ги

в пепел и бездна.

изгаряш крилете

ми, както Слънцето  -

Икар, отсичаш

главата ми, както Кралицата

тази на Шута

(с красотата си).

вярваш в приказки,

а ме затваряш

в кетка от кошмари,

искаш да бъдеш Бял рицар,

а си Смешник с магаре

заключил Дулсинея

в рубинена кула.

оковаваш ме

в апокалиптично тежки вериги

усмихвайки се.

ако не беше в рамка,

щях да си прехапя,

Майсторе,

душата.