whore/liar/dreamer

she spreads herself wide open to let the insects in
she leaves a trail of honey to show me where she’s been
she has the blood of reptile just underneath her skin
seeds from a thousand others drip down from within
oh my beautiful liar
oh my precious whore
my disease my infection
I am so impure
devils speak of the ways in which she’ll manifest
angels bleed from the tainted touch of my caress
need to contaminate to alleviate this loneliness
I now know the depths I reach are limitless
oh my beautiful liar
oh my precious whore
my disease my infection
I am so impure
oh my beautiful liar
oh my precious whore
my disease my infection
I am so impure
oh my beautiful liar
oh my precious whore
my disease my infection
I am so impure

[nine inch nails - reptile]

 

а кой си ти, непознати?

You’ll be my queen

може би някои от вас се чудят какво ли е станало с вироглавата дет метъл фенка. м… да кажем, че си почива, не искам все още да я погребвам.  бунтарщината без кауза е изморителна, да знаете.

а и песента е страшно хубава. напомня ми на някого/нещо, обаче в главата ми не изниква никакъв образ…

I’ll be your man
And I’ll understand
And I’ll do my best
To take good care of you

You’ll be my queen
I’ll be your king
And I’ll be your lover too
Yeah yeah

Yes I will

Derry down green
Color of my dream
A dream that’s daily coming true.
And ohhh when the day is through
I will come to you and tell you of
Your many charms

And girl you look at me
With eyes that see
And we’ll melt into each others eyes

You’ll be my queen
And I’ll be your king
And I’ll be your lover too

вметване

Ако намеря някого,  заради когото си струва да живея, то един живот би бил крайно недостатъчен.

 

 Как е възможно да ти липсва някой, който не познаваш?

Как е възможно да ти липсва чувство, което е само в дългите нощи, в които не мога да спя?

Или може би всичко е в главата ми.

 

Имам нужда от… пф, и все още ми липсват моите истински Човеци.

Болезнено е, когато хората си заминават. Но пък това не може да се сравни с отровата, която ме задушава, когато след време ги срещна и нямам сили да вдигна глава и да кажа `привет`. Разделите са ужасни, но много по-ужасни са срещите след тях.

 

it’s way to broke to fix
no glue, no bag of tricks.

lay me down, the lie will unfurl
lay me down to crawl.

amazing grace in here
i’d pay to have you near.

[Placebo - The Crawl]

кхъ.

Сблъкването на миналото и настоящето винаги… е малко странно.

Малко неестестевно.

Някак разкъсващо.

Очевидната разлика между хората преди и сега, между теб преди и теб сега, е обръкваща и на моменти плашеща. 

Искам ли да съм онази предишната, чувството на удобство в кожата ми измамно ли е? Или пък просто през прага на времето виждам хубавите неща от миналото, забравям лошите и се плаша от това, което съм и това, коешо ще бъда.

 

Абстиненция

 

Вкусът ти

е по – горчивосладък

от всичкото

кафе на света.

Гласът ти

е  по-безнадежден

от цигарата

в най-дъждовния ден.

Дъхът ти

е по-опияняващ

от бутилираното

вино от глухарчета зимата.

Погледът ти

е по – жаднопристрастяващ

от последната

доза хероин в кръвта.

Ти си моя порок

и липсата ти

е най – болезнената

абстиненция.

Ела, и превърни ме

в своя пленница.

Вече съм зависима,

ела, спаси ме.

Честит рожден ден!

Днес е рождения ден на един от красивите хора, които съм виждала.

Heath Ledger.

04.04.

Искам да поясня, не е заради външния вид, нито пък заради дълбоката му душевност, не съм го познавала, няма как да знам.

Заради чара е. Умееше да усмихва, с филмовото си творчество го прави все още. Подтиква(ше) ме да мечтая.

Почивай в мир, Хийт, и нека бъдеш запомнен. (:

В рамка

 

окачил си сърцето ми

на стената,

в рамка.

окачил бъдещото ми

над леглото

си

крадеш птиците

от сънищата ми,

крадеш небесата

ми. превръщаш ги

в пепел и бездна.

изгаряш крилете

ми, както Слънцето  -

Икар, отсичаш

главата ми, както Кралицата

тази на Шута

(с красотата си).

вярваш в приказки,

а ме затваряш

в кетка от кошмари,

искаш да бъдеш Бял рицар,

а си Смешник с магаре

заключил Дулсинея

в рубинена кула.

оковаваш ме

в апокалиптично тежки вериги

усмихвайки се.

 

ако не беше в рамка,

щях да си прехапя,

Майсторе,

душата.